European Time in a Capsule: May 2010

Wednesday, May 26, 2010

My experiences in "The Eupopean Time in the Capsule" (Romania April 2010) by Mell

I’m in Bulgaria now, but I secretly hope that I will wake up and find myself in bed at Anna’s home, in the wonderful country- Romania.

While I was in the Romanian town of Fetesti, I realized how far and close my country Bulgaria and Romania are. Romania is the country where I left my heart.

The arrival day was very exhausting for me, because we had to be in the central station of Bucharest, then we had to travel by bus, visit malls and parks all day long. But it was really fun, because I liked the strangers, now my friends, Tsutsi, Nick and Teo from the very beginning.

When we arrived in Fetesti, we were very enthusiastic to meet our host families who we had seen only on pictures. At the beginning, my host-girl Anna talked more with the Portuguese girl- Barbara, because I was very tired and I didn`t understand what they talked about, but after that I was the most talkative person in Popa’s family home.

On the next two days all students worked together on the “European time in a capsule” themes. We had to introduce some remarkable representatives of six fields of study- literature, sport, art, nature, history and science. It was really interesting for me to show our best writer - Ivan Vazov and our most famous sportswoman Maria Gigova.

On the third day, the parting with most of our Romanian friends was very difficult and sad, because few of them came with us to the other places and towns that we visited. After long and exhausting trip we went to the hotel. We were very tired, but had diner, and after that we gathered in one of the rooms where we had a party. We had a real fun!

On the other day, we went to the Danube’s delta. In our small boat there were three students from Bulgaria- Nick, Nickolleta and me, along with our teacher - Mrs. Dimitrova and a Romanian boy- Mihai. It was great! During the six hours, we spent in the boat; we played some games, talked and laughed. At the end, I didn’t want to get off from the boat.

The last day was the saddest day and we all asked ourselves: “Why do they do it like that? Just when we start to know each other, they separate us…” With tears, hugs for goodbye we parted our good friends, who we made for only a week. Now I’m far away from all Romanian, Polish, Greek, Italian and Portuguese students but I will miss them and they will stay in my heart forever…

The Newspaper Article

Thursday, May 20, 2010

Моите преживявания в "Европейската Капсула на времето” от Николай 9а

Много от моите познати и роднини ми казаха, преди да отида в Румъния, че там не е нищо особено и изобщо не я похвалиха, но това съвсем не е така.

Когато пристигнахме в Букурещ, всичко изглеждаше както ми го бяха описали моите познати и роднини, но когато пристигнахме във Фетещи и се настанихме при нашите домакини, разбрах, че въобще не е така. Градът беше малък, но много чист и хората бяха много дружелюбни и любезни с нас. Училището им беше с много лаборатории и с едни от най-новите технологии. Това, което ми направи най-голямо впечатление, беше, че хората бяха много вярващи и голяма част от ромите имаха отличен успех в училище. Всички църкви които посетихме, бяха много красиви и досущ приличаха на българските, но за разлика от нашите имаха собствена земеделска земя. Румънската кухня е почти същата като нашата, защото имаше много малко различни от нашите ястия.

Присъствахме на представление в едно читалище, в което участваха много от учениците. Пяха, танцуваха и играха в пиеса, написана от една ученичка. Домакинът ми се занимава с актьорско майсторство и също взе участие в пиесата. Някои от румънските танци са доста сходни на нашите – приличат на хора.

Най-хубавото чувство, което изпитах и което някога съм изпитвал, беше, когато бяхме на делтата на Дунава с лодки. Изключително красиво и спокойно място, което няма как да забравиш. Чувството е просто неописуемо и няма как да не помниш цял живот.

Е, виждате, че има много хубави неща в Румъния, за които си струва да отидеш отново там.

Моите преживявания в „ Европейската капсула на времето” (12.04.10-17.04.10г.) Фетещи, Румъния от Ники 8а

Приключението започна още когато тръгнахме за гарата. Всички бяха много развълнувани и до някъде притеснени. Това беше моето първо пътуване в чужбина и качване във влак. Ние, учениците се настанихме в една стаичка и будувахме и се смяхме цяла нощ.

На следващия ден пристигнахме рано сутринта в Букурещ. Румънските партньори ни взеха от гарата и отидохме в един парк край езеро. Там се запознахме с гърците и се снимахме с тях. След това ни заведоха в огромен музей. Не бях виждала толкова големи дървета и толкова красиви цветя, а къщите бяха дървени. Голяма красота.

След посещаването на музея отидохме в най-зашеметяващия мебелен магазин – „IKEA”. После отидохме в най-големия мол на Балканите, от където си купих пола. А докато сме разглеждали в мола, румънците взели поляците и италианците. Вечерта отидохме да посрещнем и португалците. Качиха се и потеглихме за Фетещи.

Късно вечерта пристигнахме. Беше много тъмно, а разпределянето на учениците по приемните семейства беше съпроводено от невероятен хаос. Когато пристигнахме в дома на „моето момиче” Даниела, сестричката и майка й ме чакаха с нетърпение. Хапнахме тяхно ястие и си легнахме. Говорихме си до 1-2 сутринта.

На следващия ден се запознахме с повечето ученици. После ни водиха на обяд, където чакахме половин час само за супата, но няма значение. След угощението играхме карти. После отидохме в училището. Вечерта бяхме на дискотека. Всички се бяха издокарали. Танцувахме, пяхме и се забавлявахме. Беше страхотно. Прибрахме се късно, бяхме толкова уморени, но пак си говорихме и будувахме.

Следващият ден беше много важен, защото тогава трябваше да си представим презентациите. Всички започахме да си подреждаме масите. Ние бяхме първи с подрежданито, но последни с представянето. Според мен ние, българите се представихме най-добре. След обяда се върнахме пак в училището, където ни разведоха. После си тръгнахме, защото това беше последната вечер във Фетещи. Вечеряхме и аз и Дани(моето момиче) си стегнахме багажите, защото на сутринта заминавахме за град Констанца.

Сутринта закусихме и се сбогувах със семейството на Дани, а след това и с някои румънски ученици и потеглихме. Когато пристигнахме в Констанца, обядвахме и се разходихме за кратко в мола. После отидохме на брега на морето, където си направихме куп снимки. После потеглихме за село на река Дунав. Настанихме се, починахме си и се събрахме в едно фоайе, където се веселихме до ранни зори, въпреки че бяхме изтощени.

Следващият ден беше превъзходен. Возихме се около 4 часа по Дунав. Бяхме и на делтата. Вечерта имахме прощална вечеря, след която луд купон до зори с цялата група. На сутринта учениците в автобуса ставаха все по-малко. Сбогуването, най-вече с румънците беше много тъжно, защото през тези 5 дни ние много се сближихме.

Потеглихме за София и всичко свърши. Но знам, че имам приятели дори в чужбина, на които мога да разчитам. Това беше най-вълнуващото преживяване за мен.

Моите преживявания в "Европейската капсула на времето" от Мел 8а

Макар и вече в България, аз тайно се надявам изведнъж да се събудя и да разбера, че все още съм в леглото в дома на Анна- момичето при което бях в прекрасната държава- Румъния.

Докато бях в Румънския град Фетещ аз осъзнах колко близо по разположение, но колко далече по култура са родната ми държава България и държавата в която остана сърцето ми- Румъния.

Първият ден беше наистина изморителен, защото трябваше да бъдем на гарата, автобуса, молове и паркове през целия ден, но ни беше много забавно, защото още от начало аз харесах тогава непознатите, а сега мой приятели- Тео, Ники и Цуци.

Когато настъпи дългоочкваното пристигане във Фетещ всички бяхме много ентусиазирани да се запознаем с приемните ни семейства, който сме виждали само на снимка. В началото румънското момиче- Анна си говореше повече с Португалката- Барбара, защото аз бях прекалено уморена и дори не рзбирах какво говорят, но в последствие аз бях най- приказливата от всички в домът на семейство Попа.

Следващите два дена, всички ученици участващи в проекта работиха заедно по темата „Европейска капсула на времето”, където трябваше да представим шест предмета от областите- литература, спорт, изкуство,природа, история и наука. Беше наистина интересно да представям най- известните и добри представители на Българската литература и спорт- Иван Вазов и Мария Гигова.

На третия ден раздялата с повечето румънски деца беше наистина трудна, защото много малка част от тях бяха с нас и в другите градове и места, който посетихме. След дълго и изморително пътуване се настанихме в хотела и макар и много изморени, отидохме да вечеряме, а след това се събрахме в една стая. Беше много забавно.

На следващия ден ходихме на „Делтата на Дунав” в една малка лодка.Бяхме три деца от България- аз, Николета и Николай, заедно с госпожа Димитрова и румънското момче Михай. Беше страхотно! През шестте часа в лодката играхме на игри, говорихме и се смяхме, накрая дори не исках да слизам на брега.

Последният ден в Букурещ беше най- мъчителния, всички си задавахме вапроса „Защо го правят тъка, точно когато се привързваме един към друг, те ни разделят...”. С много сълзи, прегръдки за сбогом и утешения се разделихме с добрите приятели, които открихме само за една седмица. Макар и далеч един от друг всички ученици от Румъния, Полша, Гърция, Италия и Португалия ще ми липсват и ще бъдат винаги в сърцето ми...

Wednesday, May 19, 2010

Моите преживявания в "Eвропейската капсула на времето" от Теодор Василев 10а

Преди известно време научих, че ще пътувам до Румъния. Бях много радостен и веднага се свързах с приемното ми семейство което трябваше да ме посрещне там.

Дойде и дългоочакваният ден на заминаването. Сбогувах се с приятели и приготвих багажа си. Имах прощална вечеря със семейството ми и след това потеглихме към гарата. Там се срещнах с учителите и другите ученици. Сбогувахме се и влакът тръгна. Отначало всичко ми се виждаше нереално. Смяхме се и се забавлявахме във влака.

Пристигнахме в Румъния,Букурещ. Отначало обстановката беше изнервена, защото трябваше да изчакаме Румънските партньори да ни вземат цели 4 часа. Разхождахме се в гарата, ядохме, смяхме се, говорихме си. Най-накрая дойдоха да ни вземат и тръгнахме към автобуса. Там се срещнахме с гръцките учители и деца. Запознахме се с тях и започнахме да общуваме. Отидохме да посрещнем учениците и учителите от другите държави и потеглихме към град Фетещ, където семействата ни очакваха.

Пристигнахме в Фетещ и се срещнах с „моето момиче” Андреа. Настаних се у тях, се запознах със семейството й и вечеряхме. Нямах проблем с комуникацията, защото и Андреа, и баща й, знаеха перфектно езика. Легнах си рано защото бях уморен от тежкия ден.

На следвашия ден започна всичко. Събрахме се в училището, запознах се с всички, снимахме се, общувахме. Беше много забавно. След това отидохме на обяд и след това на разходка. Вечерта се прибрахме заедно с Андреа и се приготвихме за дискотека. В дискотеката се запознах с всички приятели на Андреа и музиката беше много хубава.

Дойде и денят в който трябваше да представим предметите от проекта. Всички започнаха да редят и да подреждат масите си. Първи се представиха поляците, после португалците, италианците, гърците. Дойде и наш ред. Мое лично впечатление е, че се справихме най-добре от всички други държави. След това гледахме представянето на румънците и цялата соматоха приключи. За разтоварване ни заведоха в тяхна зала за танци и за концерти, където наблюдавахме какво румънските ученици са ни подготвили. Беше страхотно шоу. След шоуто аз и Андреа се отправихме към къщи,защото това беше последната ми вечер там и трябваше да си оправя багажа. Имах прощална вечеря със семейството, разменихме си подаръци и бяха написали специално писмо за мен в което ми благодарят за всичко. Това писмо ме трогна и бях много, много щастлив.

На сутринта трябваше да потегляме за село близо до р.Дунав. Сбогувах се с Андреа и потеглихме. Пътуването беше изтощаващо но най-накрая стигнахме. Настанихме се в стаите, приготвихме се и отидохме да вечеряме. След вечерята се събрахме всички ученици и отидохме да се веселим до късно в едно фоайе.

На другия ден посетихме делтата на река Дунав, дълго пътуване по реката с лодки. Беше невероятно изживяване. Вечерта беше прощалната ни вечеря и след това всички ученици отново се събрахме да се веселим и да се забавляваме. Бяхме много задружни.

На следващият ден се сбогувахме в Букурещ и останахме да чакаме на гарата. Сбогуването беше много тъжно. Пристигнахме си благополучно в София.

Пътуването беше събитието, което промени живота ми и винаги ще знам че имам верни приятели и зад граница на които мога да разчитам.

През цялото пътуване, почти не сме спали, но :”От сън спомен няма!”.