European Time in a Capsule: June 2010

Wednesday, June 2, 2010

Моите преживявания в "Европейската капсула на времето" от Цветелин 9а

Някои мои съученици мислят, че да ходят на училище е изключително скучно. Те ходят, защото родителите им ги задължават. Но за мен да ходя на училище е нещо различно.

Моето училище участва в международни проекти и тази година аз и моите съученици имахме възможността да участваме в един такъв. Името на проекта е „Европейска капсула на времето“. Участниците в проекта са от различни държави и всяка година се срещат в една от страните, за да обменят опит. Първата среща беше в България. Партньорите, които дойдоха се впечатлиха от нашите песни и обичаи, както и от нашата природа.

Втората среща беше в Румъния. Аз и още четирима съученици заминахме за северната ни съседка.

Когато пристигнахме в Букурещ и пристъпихме прага на чакалнята на гарата се впечатлихме от стотиците хора, които търпеливо очакваха своя влак. По-късно румънските партньори ни посрещнаха и заедно с тях посрещнахме останалите участници в проекта. След това всички заедно тръгнахме за Фетещи, където ни чакаха приемните ни семейства. Аз и Роузи от Италия бяхме настанени в къща на голямо румънско семейство. Те бяха мили и гостоприемни и ни посрещнаха с много подаръци.

На другия ден закусихме и посетихме румънското училище, където представихме България в шест области. Аз представях областта музика и световно известната песен „Излел е Делю хайдутин“ на българската народна певица Валя Балканска. Когато песента зазвуча, участниците в проекта бяха пленени от нашата музика. Предметът, който показахме беше музикалния инструмент кавал. В късния следобед посетихме един много красив парк и продължихме да се опознаваме.

На следващата сутрин румънските партньори ни показаха училището си и видяхме как протичат техните часове. Вечерта Роузи приготви много вкусна италианска паста, която всички харесахме, а Оана сготви прекрасна Мамалига.

Настъпи денят, в който се сбогувахме с приемното ни семейството и отпътувахме за Делтата на Дунав. Там ни настаниха в красив хотел и ни нагостиха с дунавска чорба. Вечерта мина неусетно и рано сутринта се разходихме по възхитителната Дунавска делта. След това всички се събрахме за последно сбогом.

На сутринта отпътувахме за Букурещ, откъдето се качихме на влака за София.

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.". Чрез участието ми в проекта „Европейска капсула на времето“ и пътуването до Румъния, аз сбъднах една своя мечта и винаги ще помня прекрасните спомени от времето, прекарано там.