Приключението започна още когато тръгнахме за гарата. Всички бяха много развълнувани и до някъде притеснени. Това беше моето първо пътуване в чужбина и качване във влак. Ние, учениците се настанихме в една стаичка и будувахме и се смяхме цяла нощ.
На следващия ден пристигнахме рано сутринта в Букурещ. Румънските партньори ни взеха от гарата и отидохме в един парк край езеро. Там се запознахме с гърците и се снимахме с тях. След това ни заведоха в огромен музей. Не бях виждала толкова големи дървета и толкова красиви цветя, а къщите бяха дървени. Голяма красота.
След посещаването на музея отидохме в най-зашеметяващия мебелен магазин – „IKEA”. После отидохме в най-големия мол на Балканите, от където си купих пола. А докато сме разглеждали в мола, румънците взели поляците и италианците. Вечерта отидохме да посрещнем и португалците. Качиха се и потеглихме за Фетещи.
Късно вечерта пристигнахме. Беше много тъмно, а разпределянето на учениците по приемните семейства беше съпроводено от невероятен хаос. Когато пристигнахме в дома на „моето момиче” Даниела, сестричката и майка й ме чакаха с нетърпение. Хапнахме тяхно ястие и си легнахме. Говорихме си до 1-2 сутринта.
На следващия ден се запознахме с повечето ученици. После ни водиха на обяд, където чакахме половин час само за супата, но няма значение. След угощението играхме карти. После отидохме в училището. Вечерта бяхме на дискотека. Всички се бяха издокарали. Танцувахме, пяхме и се забавлявахме. Беше страхотно. Прибрахме се късно, бяхме толкова уморени, но пак си говорихме и будувахме.
Следващият ден беше много важен, защото тогава трябваше да си представим презентациите. Всички започахме да си подреждаме масите. Ние бяхме първи с подрежданито, но последни с представянето. Според мен ние, българите се представихме най-добре. След обяда се върнахме пак в училището, където ни разведоха. После си тръгнахме, защото това беше последната вечер във Фетещи. Вечеряхме и аз и Дани(моето момиче) си стегнахме багажите, защото на сутринта заминавахме за град Констанца.
Сутринта закусихме и се сбогувах със семейството на Дани, а след това и с някои румънски ученици и потеглихме. Когато пристигнахме в Констанца, обядвахме и се разходихме за кратко в мола. После отидохме на брега на морето, където си направихме куп снимки. После потеглихме за село на река Дунав. Настанихме се, починахме си и се събрахме в едно фоайе, където се веселихме до ранни зори, въпреки че бяхме изтощени.
Следващият ден беше превъзходен. Возихме се около 4 часа по Дунав. Бяхме и на делтата. Вечерта имахме прощална вечеря, след която луд купон до зори с цялата група. На сутринта учениците в автобуса ставаха все по-малко. Сбогуването, най-вече с румънците беше много тъжно, защото през тези 5 дни ние много се сближихме.
Потеглихме за София и всичко свърши. Но знам, че имам приятели дори в чужбина, на които мога да разчитам. Това беше най-вълнуващото преживяване за мен.
No comments:
Post a Comment