Много от моите познати и роднини ми казаха, преди да отида в Румъния, че там не е нищо особено и изобщо не я похвалиха, но това съвсем не е така.
Когато пристигнахме в Букурещ, всичко изглеждаше както ми го бяха описали моите познати и роднини, но когато пристигнахме във Фетещи и се настанихме при нашите домакини, разбрах, че въобще не е така. Градът беше малък, но много чист и хората бяха много дружелюбни и любезни с нас. Училището им беше с много лаборатории и с едни от най-новите технологии. Това, което ми направи най-голямо впечатление, беше, че хората бяха много вярващи и голяма част от ромите имаха отличен успех в училище. Всички църкви които посетихме, бяха много красиви и досущ приличаха на българските, но за разлика от нашите имаха собствена земеделска земя. Румънската кухня е почти същата като нашата, защото имаше много малко различни от нашите ястия.
Присъствахме на представление в едно читалище, в което участваха много от учениците. Пяха, танцуваха и играха в пиеса, написана от една ученичка. Домакинът ми се занимава с актьорско майсторство и също взе участие в пиесата. Някои от румънските танци са доста сходни на нашите – приличат на хора.
Най-хубавото чувство, което изпитах и което някога съм изпитвал, беше, когато бяхме на делтата на Дунава с лодки. Изключително красиво и спокойно място, което няма как да забравиш. Чувството е просто неописуемо и няма как да не помниш цял живот.
Е, виждате, че има много хубави неща в Румъния, за които си струва да отидеш отново там.
No comments:
Post a Comment