Преди известно време научих, че ще пътувам до Румъния. Бях много радостен и веднага се свързах с приемното ми семейство което трябваше да ме посрещне там.
Дойде и дългоочакваният ден на заминаването. Сбогувах се с приятели и приготвих багажа си. Имах прощална вечеря със семейството ми и след това потеглихме към гарата. Там се срещнах с учителите и другите ученици. Сбогувахме се и влакът тръгна. Отначало всичко ми се виждаше нереално. Смяхме се и се забавлявахме във влака.
Пристигнахме в Румъния,Букурещ. Отначало обстановката беше изнервена, защото трябваше да изчакаме Румънските партньори да ни вземат цели 4 часа. Разхождахме се в гарата, ядохме, смяхме се, говорихме си. Най-накрая дойдоха да ни вземат и тръгнахме към автобуса. Там се срещнахме с гръцките учители и деца. Запознахме се с тях и започнахме да общуваме. Отидохме да посрещнем учениците и учителите от другите държави и потеглихме към град Фетещ, където семействата ни очакваха.
Пристигнахме в Фетещ и се срещнах с „моето момиче” Андреа. Настаних се у тях, се запознах със семейството й и вечеряхме. Нямах проблем с комуникацията, защото и Андреа, и баща й, знаеха перфектно езика. Легнах си рано защото бях уморен от тежкия ден.
На следвашия ден започна всичко. Събрахме се в училището, запознах се с всички, снимахме се, общувахме. Беше много забавно. След това отидохме на обяд и след това на разходка. Вечерта се прибрахме заедно с Андреа и се приготвихме за дискотека. В дискотеката се запознах с всички приятели на Андреа и музиката беше много хубава.
Дойде и денят в който трябваше да представим предметите от проекта. Всички започнаха да редят и да подреждат масите си. Първи се представиха поляците, после португалците, италианците, гърците. Дойде и наш ред. Мое лично впечатление е, че се справихме най-добре от всички други държави. След това гледахме представянето на румънците и цялата соматоха приключи. За разтоварване ни заведоха в тяхна зала за танци и за концерти, където наблюдавахме какво румънските ученици са ни подготвили. Беше страхотно шоу. След шоуто аз и Андреа се отправихме към къщи,защото това беше последната ми вечер там и трябваше да си оправя багажа. Имах прощална вечеря със семейството, разменихме си подаръци и бяха написали специално писмо за мен в което ми благодарят за всичко. Това писмо ме трогна и бях много, много щастлив.
На сутринта трябваше да потегляме за село близо до р.Дунав. Сбогувах се с Андреа и потеглихме. Пътуването беше изтощаващо но най-накрая стигнахме. Настанихме се в стаите, приготвихме се и отидохме да вечеряме. След вечерята се събрахме всички ученици и отидохме да се веселим до късно в едно фоайе.
На другия ден посетихме делтата на река Дунав, дълго пътуване по реката с лодки. Беше невероятно изживяване. Вечерта беше прощалната ни вечеря и след това всички ученици отново се събрахме да се веселим и да се забавляваме. Бяхме много задружни.
На следващият ден се сбогувахме в Букурещ и останахме да чакаме на гарата. Сбогуването беше много тъжно. Пристигнахме си благополучно в София.
Пътуването беше събитието, което промени живота ми и винаги ще знам че имам верни приятели и зад граница на които мога да разчитам.
През цялото пътуване, почти не сме спали, но :”От сън спомен няма!”.
No comments:
Post a Comment