Макар и вече в България, аз тайно се надявам изведнъж да се събудя и да разбера, че все още съм в леглото в дома на Анна- момичето при което бях в прекрасната държава- Румъния.
Докато бях в Румънския град Фетещ аз осъзнах колко близо по разположение, но колко далече по култура са родната ми държава България и държавата в която остана сърцето ми- Румъния.
Първият ден беше наистина изморителен, защото трябваше да бъдем на гарата, автобуса, молове и паркове през целия ден, но ни беше много забавно, защото още от начало аз харесах тогава непознатите, а сега мой приятели- Тео, Ники и Цуци.
Когато настъпи дългоочкваното пристигане във Фетещ всички бяхме много ентусиазирани да се запознаем с приемните ни семейства, който сме виждали само на снимка. В началото румънското момиче- Анна си говореше повече с Португалката- Барбара, защото аз бях прекалено уморена и дори не рзбирах какво говорят, но в последствие аз бях най- приказливата от всички в домът на семейство Попа.
Следващите два дена, всички ученици участващи в проекта работиха заедно по темата „Европейска капсула на времето”, където трябваше да представим шест предмета от областите- литература, спорт, изкуство,природа, история и наука. Беше наистина интересно да представям най- известните и добри представители на Българската литература и спорт- Иван Вазов и Мария Гигова.
На третия ден раздялата с повечето румънски деца беше наистина трудна, защото много малка част от тях бяха с нас и в другите градове и места, който посетихме. След дълго и изморително пътуване се настанихме в хотела и макар и много изморени, отидохме да вечеряме, а след това се събрахме в една стая. Беше много забавно.
На следващия ден ходихме на „Делтата на Дунав” в една малка лодка.Бяхме три деца от България- аз, Николета и Николай, заедно с госпожа Димитрова и румънското момче Михай. Беше страхотно! През шестте часа в лодката играхме на игри, говорихме и се смяхме, накрая дори не исках да слизам на брега.
Последният ден в Букурещ беше най- мъчителния, всички си задавахме вапроса „Защо го правят тъка, точно когато се привързваме един към друг, те ни разделят...”. С много сълзи, прегръдки за сбогом и утешения се разделихме с добрите приятели, които открихме само за една седмица. Макар и далеч един от друг всички ученици от Румъния, Полша, Гърция, Италия и Португалия ще ми липсват и ще бъдат винаги в сърцето ми...
No comments:
Post a Comment